Едно от най-вълнуващите обученията, които провеждаме на нашите плаМнинарски лагери, е обучението по астрономия. Прекрасните Кали и Ангел са хората, които запалват интереса на лагерниците към необятния Космос. В сегашното интервю ви предоставяме възможност да се запознаете с тях!
Кои сте вие? (Представете се, как се запознахте, имате ли домашни любимци?)
Ангел: Аз съм Ангел, на 34, живеем в къщичка в краен софийски квартал. Колекционирам много неща, имам много хобита и имаме много домашни любимци. С Калина се запознахме в Обсерваторията на Софийския университет в Борисовата градина. Аз работех там, Кали беше доброволец.
Калина: Аз съм Калина и съм на 25 години. Обичам да правя толкова много неща, че ще ми отнеме половин ден да изброя всичко, така че май в крайна сметка страстта ми е да откривам нещо ново за правене и да го споделям с Ангел. С него се запознах точно покрай поредната авантюра - бях се включила да помагам като доброволец на хората, работещи в Астрономическата обсерватория на Софийския университет, и сега, 8 години по-късно, продължаваме да откриваме света заедно. Освен всички интересни неща в живота ни, споделяме и грижите за две котки, леопардов гекон, мексиканска амбистома и и една много енергична рибка. Колекцията ми от редки орхидеи брои ли се също за домашен любимец?
С какво се занимавате? Кога решихте, че искате да се занимавате с физика и астронония?
Ангел: Занимавам се с представяне на интересната част от физиката и астрономията на деца и възрастни. Природните науки са забавни, а откриването на света около нас и търсенето на отговорите на най-обикновени въпроси може да е е много вълнуващо. Астрономията дойде след поредица от случайни събития. Ако не се бях издънил в Техническия университет и на приемния изпит в Биологическия факултет щях да бъда инженер или биолог. Не съжалявам за нито една от издънките си!
Калина: От много малка ме привличаха книгите и относително рано, когато бях на 9, се насочих към науката и в частност физиката. Професионалният ми път започна в сферата на астрономията, защото още в гимназията ме привличаше, ходих по много събития и дори по международни състезания. По стечение на обстоятелствата вятърът ме отнесе в една друга област на физиката - науката за елементарните частици. В момента работя за два международни експеримента - единият в ЦЕРН (от френски: Европейска организация за ядрени изследвания), Швейцария, а другият във Фраскати, Италия. Занимавам се с търсене на тъмна материя, създавам алгоритми с изкуствен интелект и за мен имам най-страхотната работа на света.
Как разбрахте за ПлаМнина? Каква дейност водите на лагерите? Какво ви кара да продължавате да участвате в лагерите?
Ангел: Разбрах от една приятелка - София. Тя, доколкото знам, беше от първите ПлаМнинари. Отидохме на първия лагер. Видяхме, че има смисъл, и отношението, екипа, и децата са готини. Отидохме и на втория. И така досега… Може би тази година ще станат двуцифрен брой. Децата са най-ценният ресурс, който има едно общество и това да се развият до мислещи и успешни индивиди е много важно. Та, всяко едно развълнувано или "запалено" по науката, изкуството, спорта и т.н. дете е малка преграда пред заливащата ни от всички страни простотия.
Калина: Развиването на науката е важно за цялото човечество, но е още по-важно знанието да се предава, за да могат тези след нас да продължат работата ни. Затова никога няма да спрем да разпространяваме физиката и астрономията и участието в лагерите на ПлаМнина е част от тази наша мисия. За дейността на Фондацията разбрахме от приятелка, която също беше обучител. Нямате представа на колко много хора разказвам как на един от лагерите беше облачно, не можехме да наблюдаваме с телескопа и с децата до късно чакахме шанс да се изчисти времето. На другия ден им предстоеше поход, но никой не искаше да си ляга, просто защото се надяваха да могат да наблюдават. В един момент и на нас ни се доспа много, а и трябваше Ангел цяла нощ да шофира към София, защото ни предстоеше работа там на другия ден. Децата ни молеха да не тръгваме, да изчакаме още малко, бяха готови да се организират да дежурят на смени да чакат да се изчисти небето и да ни събудят, за да наблюдаваме, дори това да стане в 4 сутринта. Такива моменти олицетворяват целия смисъл на това, което правим. Няма да споменавам даже стотиците въпроси, с които ни засипват - някои даже идват с предварително подготвени списъци с въпроси, на които се случва и да не можем да отговорим…
Какво е усещането да работиш в ЦЕРН?
Ангел: Нямам идея. Познавам няколко човека, които работят там. До един им има нещо… в хубавия смисъл на думата :) Включително и на Кали, но това сякаш е необходимо условие преди да започнеш да работиш там, а не се придобива там.
Калина: Усещането е прекрасно, но не толкова заради някакъв престиж на самата институция, колкото заради хората, с които споделяш работата си. Едно от ключовите неща за успешната работа е екипът, и аз съм щастлива, че съм попаднала сред толкова прекрасни хора. Работата е безкрайно интересна за мен, но осъзнавам, че отвън може да изглежда скучна. Не е като по филмите…
Какво правите в свободното си време? Кои са любимите ви места за приключенстване?
Ангел: Витоша е най-голямото богатство на София. Иначе харесвам и новите места или познатите ни, които откриваме по нов начин. Например с каяка ми е забавно в последно време… и е романтично.
Калина: Какво ли не... с Ангел прекарваме много време сред природата - разхождаме се, караме каяк... Обичаме си Витоша, Родопите също, и колкото и да са ни познати вече, всеки път откриваме нещо ново.
Имате ли любим космически обект или съзвездие?
Ангел: Луната. Близо е, пази ни, можем да я разгледаме в детайл, а и сме ходили там… не аз или Калина, а хората.
Калина: Земята. Колкото и необятен да е Космосът, тази бледа синя точица, както я нарича Карл Сейгън, е нашият дом и ние трябва да я пазим.
За какво мечтаете?
Ангел: Да сме все така здрави и да можем все повече да опознаваме света около нас. Сега с Кали, някой ден и с децата ни, а и с внуците :)
Калина: Мечтая за най-различни неща, така че в крайна сметка май просто мечтая да имаме здравето и силите да вървим напред и да откриваме света.
Благодарим на Кали и Ангел за интересните отговори и вдъхновяващи истории. Очакваме ги с нетърпение на следващите ни плаМнинарски лагери, с поглед към звездите!
Снимки: Личен архив и архив на Фондация ПлаМнина
Интервюто взе: Киара Ефремова
Comments